ДИСПЕРСЕН

Речник на българския език

диспѐрсен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • десперсен
  • десперсин
  • дисперсин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дис-пер-сен
непълен член дис-пер-с-ния
пълен член дис-пер-с-ни-ят
ж. р. дис-пер-с-на
членувано дис-пер-с-на-та
ср. р. дис-пер-с-но
членувано дис-пер-с-но-то
мн. ч. дис-пер-с-ни
членувано дис-пер-с-ни-те