ДИСЕКЦИОНЕН

Речник на българския език

дисекцио̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • десекцеонен
  • десекцеонин
  • десекционен
  • десекционин
  • десикцеонен
  • десикцеонин
  • десикционен
  • десикционин
  • дисекцеонен
  • дисекцеонин
  • дисекционин
  • дисикцеонен
  • дисикцеонин
  • дисикционен
  • дисикционин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-сек-ци-о-нен
непълен член ди-сек-ци-он-ния
пълен член ди-сек-ци-он-ни-ят
ж. р. ди-сек-ци-он-на
членувано ди-сек-ци-он-на-та
ср. р. ди-сек-ци-он-но
членувано ди-сек-ци-он-но-то
мн. ч. ди-сек-ци-он-ни
членувано ди-сек-ци-он-ни-те