ДИПТИХ

Речник на българския език

диптих съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дип-тих
непълен член дип-ти-ха
пълен член дип-ти-хът
мн.ч. дип-ти-хи
членувано дип-ти-хи-те
бройна форма дип-ти-ха
звателна форма