ДИНАСТИЧЕСКИ

Речник на българския език

династѝчески прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

династѝческа, династѝческо, мн. династѝчески, прил. Династичен.

Грешни изписвания (15)

  • денастическе
  • денастически
  • денастичиске
  • денастичиски
  • денъстическе
  • денъстически
  • денъстичиске
  • денъстичиски
  • династическе
  • династичиске
  • династичиски
  • динъстическе
  • динъстически
  • динъстичиске
  • динъстичиски

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-нас-ти-чес-ки
непълен член ди-нас-ти-чес-кия
пълен член ди-нас-ти-чес-ки-ят
ж. р. ди-нас-ти-чес-ка
членувано ди-нас-ти-чес-ка-та
ср. р. ди-нас-ти-чес-ко
членувано ди-нас-ти-чес-ко-то
мн. ч. ди-нас-ти-чес-ки
членувано ди-нас-ти-чес-ки-те