ДИКТОФОН

Речник на българския език

диктофо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. диктофо̀ни, (два) диктофо̀на, м. Апарат за записване и възпроизвеждане на устен текст с възможност за повторение, забавяне, частично прослушване.

Грешни изписвания (3)

  • дектофон
  • дектуфон
  • диктуфон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дик-то-фон
непълен член дик-то-фо-на
пълен член дик-то-фо-нът
мн.ч. дик-то-фо-ни
членувано дик-то-фо-ни-те
бройна форма дик-то-фо-на
звателна форма