ДИДАКТИЧЕН

Речник на българския език

дидактѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

дидактѝчна, дидактѝчно, мн. дидактѝчни, прил.
1. Който се отнася до дидактика. Дидактичен метод.
2. Който изразява склонност към поучаване.
Дидактична литература. — Литературни жанрове, чиято цел е да поучават или да популяризират някаква наука.

Грешни изписвания (7)

  • дедактичен
  • дедактичин
  • дедъктичен
  • дедъктичин
  • дидактичин
  • дидъктичен
  • дидъктичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-дак-ти-чен
непълен член ди-дак-тич-ния
пълен член ди-дак-тич-ни-ят
ж. р. ди-дак-тич-на
членувано ди-дак-тич-на-та
ср. р. ди-дак-тич-но
членувано ди-дак-тич-но-то
мн. ч. ди-дак-тич-ни
членувано ди-дак-тич-ни-те