ДИВЕЧОВ

Речник на българския език

дѝвечов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. дѝвеч

Грешни изписвания (7)

  • дивечув
  • дивичов
  • дивичув
  • дивечоф
  • дивечуф
  • дивичоф
  • дивичуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-ве-чов
непълен член ди-ве-чо-вия
пълен член ди-ве-чо-ви-ят
ж. р. ди-ве-чо-ва
членувано ди-ве-чо-ва-та
ср. р. ди-ве-чо-во
членувано ди-ве-чо-во-то
мн. ч. ди-ве-чо-ви
членувано ди-ве-чо-ви-те