дѝвеч
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед.
1. Диви животни или птици. Гората е пълна с дивеч.
2. Убитите по време на лов животни и птици и тяхното месо като храна. В този ресторант сервират дивеч.
прил. дѝвечов, дѝвечова, дѝвечово, мн. дѝвечови. Дивечово месо.
1. Диви животни или птици. Гората е пълна с дивеч.
2. Убитите по време на лов животни и птици и тяхното месо като храна. В този ресторант сервират дивеч.
прил. дѝвечов, дѝвечова, дѝвечово, мн. дѝвечови. Дивечово месо.
Грешни изписвания (1)
- дивич