диапозитѝв
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. диапозитѝви, (два) диапозитѝва, м. Фотографска снимка върху прозрачен материал, предназначена за възпроизвеждане на екран с помощта на прожекционен апарат.
прил. диапозитѝвен, диапозитѝвна, диапозитѝвно, мн. диапозитѝвни.
прил. диапозитѝвен, диапозитѝвна, диапозитѝвно, мн. диапозитѝвни.
Грешни изписвания (31)
- деапозетив
- деапозитив
- деапузетив
- деапузитив
- деъпозетив
- деъпозитив
- деъпузетив
- деъпузитив
- диапозетив
- диапузетив
- диапузитив
- диъпозетив
- диъпозитив
- диъпузетив
- диъпузитив
- деапозетиф
- деапозитиф
- деапузетиф
- деапузитиф
- деъпозетиф
- деъпозитиф
- деъпузетиф
- деъпузитиф
- диапозетиф
- диапозитиф
- диапузетиф
- диапузитиф
- диъпозетиф
- диъпозитиф
- диъпузетиф
- диъпузитиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ди-а-по-зи-тив | |
|---|---|---|
| непълен член | ди-а-по-зи-ти-ва | |
| пълен член | ди-а-по-зи-ти-вът | |
| мн.ч. | ди-а-по-зи-ти-ви | |
| членувано | ди-а-по-зи-ти-ви-те | |
| бройна форма | ди-а-по-зи-ти-ва | |
| звателна форма | — | |