ДИАМАГНИТ

Речник на българския език

диамагнит съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-а-маг-нит
непълен член ди-а-маг-ни-та
пълен член ди-а-маг-ни-тът
мн.ч. ди-а-маг-ни-ти
членувано ди-а-маг-ни-ти-те
бройна форма ди-а-маг-ни-та
звателна форма