ДЕСЕТОКРАТЕН

Речник на българския език

десетокра̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • десетократин
  • десетукратен
  • десетукратин
  • деситократен
  • деситократин
  • деситукратен
  • деситукратин
  • дисетократен
  • дисетократин
  • дисетукратен
  • дисетукратин
  • диситократен
  • диситократин
  • диситукратен
  • диситукратин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-се-ток-ра-тен
непълен член де-се-ток-рат-ния
пълен член де-се-ток-рат-ни-ят
ж. р. де-се-ток-рат-на
членувано де-се-ток-рат-на-та
ср. р. де-се-ток-рат-но
членувано де-се-ток-рат-но-то
мн. ч. де-се-ток-рат-ни
членувано де-се-ток-рат-ни-те