ДЕСЕРТ

Речник на българския език

десѐрт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. десѐрти, (два) десѐрта, м. Ядене, което се поднася след обяда или вечерята и обикновено е сладко — плодове, сладкиши и др. За десерт искам сладоледена торта.
прил. десѐртен, десѐртна, десѐртно, мн. десѐртни. Десертен блок.
Десертно грозде. — Сортове грозде, които са предназначени за директна консумация, а не за приготвяне на вино.
Десертно вино. — Вино, което има по-голям процентен състав захар.

Грешни изписвания (1)

  • дисерт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-серт
непълен член де-сер-та
пълен член де-сер-тът
мн.ч. де-сер-ти
членувано де-сер-ти-те
бройна форма де-сер-та
звателна форма