ДЕЛТАПЛАН

Речник на българския език

дѐлтаплан съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дѐлтаплани, (два) дѐлтаплана, м. Безмоторен летателен апарат с триъгълна повърхност и място под нея за управляващия, който се използва за летене след засилване до почти отвесна стена.

Грешни изписвания (3)

  • делтаплън
  • делтъплан
  • делтъплън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дел-тап-лан
непълен член дел-тап-ла-на
пълен член дел-тап-ла-нът
мн.ч. дел-тап-ла-ни
членувано дел-тап-ла-ни-те
бройна форма дел-тап-ла-на
звателна форма