ДЕЛИТЕЛЕН

Речник на българския език

делѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • делителин
  • делитилен
  • делитилин
  • дилителен
  • дилителин
  • дилитилен
  • дилитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-ли-те-лен
непълен член де-ли-тел-ния
пълен член де-ли-тел-ни-ят
ж. р. де-ли-тел-на
членувано де-ли-тел-на-та
ср. р. де-ли-тел-но
членувано де-ли-тел-но-то
мн. ч. де-ли-тел-ни
членувано де-ли-тел-ни-те