ДЕКАНАТ

Речник на българския език

декана̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. декана̀ти, (два) декана̀та, м. Управление на факултет, ръководен от декан.

Грешни изписвания (3)

  • декънат
  • диканат
  • дикънат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ка-нат
непълен член де-ка-на-та
пълен член де-ка-на-тът
мн.ч. де-ка-на-ти
членувано де-ка-на-ти-те
бройна форма де-ка-на-та
звателна форма