ДЕБЮТ

Речник на българския език

дебю̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дебю̀ти, (два) дебю̀та, м.
1. Първо излизане на сцена.
2. Първа публична изява.
3. Спец. В шахмата — начало на партия.

Грешни изписвания (1)

  • дибют

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-бют
непълен член де-бю-та
пълен член де-бю-тът
мн.ч. де-бю-ти
членувано де-бю-ти-те
бройна форма де-бю-та
звателна форма