двучлѐнен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
двучлѐнна, двучлѐнно, мн. двучлѐнни, прил. Който се състои от двама членове. Двучленна комисия.
Грешни изписвания (3)
- двочленен
- двочленин
- двучленин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | двуч-ле-нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | двуч-лен-ния | ||
| пълен член | двуч-лен-ни-ят | ||
| ж. р. | двуч-лен-на | ||
| членувано | двуч-лен-на-та | ||
| ср. р. | двуч-лен-но | ||
| членувано | двуч-лен-но-то | ||
| мн. ч. | двуч-лен-ни | ||
| членувано | двуч-лен-ни-те | ||