ДВУРЪК

Речник на българския език

двурък прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дву-рък
непълен член дву-ръ-кия
пълен член дву-ръ-ки-ят
ж. р. дву-ръ-ка
членувано дву-ръ-ка-та
ср. р. дву-ръ-ко
членувано дву-ръ-ко-то
мн. ч. дву-ръ-ки
членувано дву-ръ-ки-те