ДВУКАТЕН

Речник на българския език

двукатен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дву-ка-тен
непълен член дву-кат-ния
пълен член дву-кат-ни-ят
ж. р. дву-кат-на
членувано дву-кат-на-та
ср. р. дву-кат-но
членувано дву-кат-но-то
мн. ч. дву-кат-ни
членувано дву-кат-ни-те