ДВУГЛАСЕН

Речник на българския език

двугла̀сен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • двогласен
  • двогласин
  • двугласин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. двуг-ла-сен
непълен член двуг-лас-ния
пълен член двуг-лас-ни-ят
ж. р. двуг-лас-на
членувано двуг-лас-на-та
ср. р. двуг-лас-но
членувано двуг-лас-но-то
мн. ч. двуг-лас-ни
членувано двуг-лас-ни-те