ДАЛАВЕРА

Речник на българския език

далавѐра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. далавѐри, ж. Разг. Непочтена, нечиста сделка. Занимава се с някакви тъмни далавери.

Грешни изписвания (7)

  • далаверъ
  • далъвера
  • далъверъ
  • дълавера
  • дълаверъ
  • дълъвера
  • дълъверъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. да-ла-ве-ра
членувано да-ла-ве-ра-та
мн.ч. да-ла-ве-ри
членувано да-ла-ве-ри-те
звателна форма