ГЪРЛА

Речник на българския език

1. гъ̀рла — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гъ̀рли, ж. Жарг. Момиче, девойка.

Грешни изписвания (1)

  • гърлъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гър-ла
членувано гър-ла-та
мн.ч. гър-ли
членувано гър-ли-те
звателна форма —

2. гърла — мн. ч.

гърла е производна форма на гърло (мн. ч.).

Връзки