ГЪРБИЦА

Речник на българския език

гъ̀рбица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гъ̀рбици, ж.
1. Неестествена изпъкналост на гърба вследствие изкривяване на гръбначния стълб.
2. Изпъкналост, издатина на равно място.

Грешни изписвания (3)

  • гърбеца
  • гърбецъ
  • гърбицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гър-би-ца
членувано гър-би-ца-та
мн.ч. гър-би-ци
членувано гър-би-ци-те
звателна форма