ГУЩЕР

Речник на българския език

гу̀щер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. гу̀щери, (два) гу̀щера, м. Четириного влечуго с дълга гъвкава опашка, което се храни с насекоми.
същ. умал. гу̀щерче, мн. гу̀щерчета, ср.
Бълвам змии и гущери.Разг. Изливам злобата си върху някого, като търся най-язвителни думи.

Грешни изписвания (3)

  • гуштер
  • гуштир
  • гущир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гу-щер
непълен член гу-ще-ра
пълен член гу-ще-рът
мн.ч. гу-ще-ри
членувано гу-ще-ри-те
бройна форма гу-ще-ра
звателна форма