ГУКАНЕ

Речник на българския език

гу̀кане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. гу̀кам

Грешни изписвания (3)

  • гукани
  • гукъне
  • гукъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гу-ка-не
членувано гу-ка-не-то
мн.ч. гу-ка-ния
членувано гу-ка-ни-я-та