ГУБЕРКА

Речник на българския език

губѐрка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. губѐрки, ж. Дебела игла с широко ухо за шиене на по-груби тъкани.

Грешни изписвания (3)

  • гоберка
  • гоберкъ
  • губеркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гу-бер-ка
членувано гу-бер-ка-та
мн.ч. гу-бер-ки
членувано гу-бер-ки-те
звателна форма