ГРЕХОТА

Речник на българския език

грехота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
Грехота е.Разг. Грешно е, грях е. Грехота е да говориш така.

Грешни изписвания (7)

  • грехотъ
  • грехута
  • грехутъ
  • грихота
  • грихотъ
  • грихута
  • грихутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гре-хо-та
членувано гре-хо-та-та
мн.ч. гре-хо-ти
членувано гре-хо-ти-те
звателна форма