ГРАФИТЕН

Речник на българския език

графѝтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • графитин
  • гръфитен
  • гръфитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гра-фи-тен
непълен член гра-фит-ния
пълен член гра-фит-ни-ят
ж. р. гра-фит-на
членувано гра-фит-на-та
ср. р. гра-фит-но
членувано гра-фит-но-то
мн. ч. гра-фит-ни
членувано гра-фит-ни-те