ГРАДЧЕ

Речник на българския език

градчѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. градчѐта, ср.
1. Малък град 2 . 2. Обособена територия със сгради и комуникации с определено предназначение. Студентско градче.

Грешни изписвания (1)

  • гръдче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. град-че
членувано град-че-то
мн.ч. град-че-та
членувано град-че-та-та