градобѝтен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
градобѝтна, градобѝтно, мн. градобѝтни, прил.
1. Който е бит от град 1 . 2. За време, период — през който бие град 1 . Градобитен сезон.
1. Който е бит от град 1 . 2. За време, период — през който бие град 1 . Градобитен сезон.
Грешни изписвания (7)
- градобитин
- градубитен
- градубитин
- гръдобитен
- гръдобитин
- гръдубитен
- гръдубитин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | гра-до-би-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | гра-до-бит-ния | ||
| пълен член | гра-до-бит-ни-ят | ||
| ж. р. | гра-до-бит-на | ||
| членувано | гра-до-бит-на-та | ||
| ср. р. | гра-до-бит-но | ||
| членувано | гра-до-бит-но-то | ||
| мн. ч. | гра-до-бит-ни | ||
| членувано | гра-до-бит-ни-те | ||