ГРАДИВЕН

Речник на българския език

градѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

градѝвна, градѝвно, мн. градѝвни, прил. Който служи за градеж, изграждане, създаване, осъществяване. Градивен материал.
същ. градѝвност, градивността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • градивин
  • гръдивен
  • гръдивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гра-ди-вен
непълен член гра-див-ния
пълен член гра-див-ни-ят
ж. р. гра-див-на
членувано гра-див-на-та
ср. р. гра-див-но
членувано гра-див-но-то
мн. ч. гра-див-ни
членувано гра-див-ни-те