ГРАДЕЖ

Речник на българския език

градѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. градѐжи, (два) градѐжа, м.
1. Само ед. Градене, строене на сграда. Кога започва градежът?
2. Сградата, която се гради. Следи от стари градежи.
3. Прен. Създаване, изграждане, осъществяване. Градеж на новото.

Грешни изписвания (2)

  • градеш
  • гръдеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-деж
непълен член гра-де-жа
пълен член гра-де-жът
мн.ч. гра-де-жи
членувано гра-де-жи-те
бройна форма гра-де-жа
звателна форма