госпо̀жица
—
съществително име, женски род
(тип 41b)
Значение
мн. госпо̀жици, зват. госпо̀жице, ж.
1. За назоваване на която и да е непозната млада жена, девойка. Една красива госпожица те търси.
2. Само в зват. Като официално обръщение към неомъжена жена или към девойка, чието име говорещият не знае. Госпожице, прекалявате!
3. В съчетание обикн. с фамилното име — за учтиво назоваване на неомъжена жена или на девойка или за обръщение към тях. Госпожица Клара Мечкова. Госпожице Мечкова!
1. За назоваване на която и да е непозната млада жена, девойка. Една красива госпожица те търси.
2. Само в зват. Като официално обръщение към неомъжена жена или към девойка, чието име говорещият не знае. Госпожице, прекалявате!
3. В съчетание обикн. с фамилното име — за учтиво назоваване на неомъжена жена или на девойка или за обръщение към тях. Госпожица Клара Мечкова. Госпожице Мечкова!
Грешни изписвания (7)
- госпожеца
- госпожецъ
- госпожицъ
- гуспожеца
- гуспожецъ
- гуспожица
- гуспожицъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | гос-по-жи-ца | |
|---|---|---|
| членувано | гос-по-жи-ца-та | |
| мн.ч. | гос-по-жи-ци | |
| членувано | гос-по-жи-ци-те | |
| звателна форма | гос-по-жи-це | |