господѝн
—
съществително име, мъжки род
(тип 23)
Значение
мн. господа̀, зват. господѝне, м.
1. За назоваване на който и да е непознат мъж или на мъж, чието име говорещият не знае. Кой е онзи господин с очилата? Господата от полицията пак идваха.
2. Само в зват. Като официално обръщение към мъж, чието име говорещият не знае. Господине, елате с мен!
3. В съчетание с фамилно име или с название на длъжност, професия — за учтиво назоваване на мъж или за обръщение към него. Господин Иванов днес няма да идва. Господин Иванов, търсят Ви по телефона. Господин директор! Господа депутати! Господин професор!
1. За назоваване на който и да е непознат мъж или на мъж, чието име говорещият не знае. Кой е онзи господин с очилата? Господата от полицията пак идваха.
2. Само в зват. Като официално обръщение към мъж, чието име говорещият не знае. Господине, елате с мен!
3. В съчетание с фамилно име или с название на длъжност, професия — за учтиво назоваване на мъж или за обръщение към него. Господин Иванов днес няма да идва. Господин Иванов, търсят Ви по телефона. Господин директор! Господа депутати! Господин професор!
Грешни изписвания (3)
- госпудин
- гусподин
- гуспудин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | гос-по-дин | |
|---|---|---|
| непълен член | гос-по-ди-на | |
| пълен член | гос-по-ди-нът | |
| мн.ч. | гос-по-да | |
| членувано | гос-по-да-та | |
| бройна форма | гос-по-да | |
| звателна форма | гос-по-ди-не | |