господин

Речник на българския език

господѝн съществително име, мъжки род (тип 23) редактиране

Значение

мн. господа̀, зват. господѝне, м.
1. За назоваване на който и да е непознат мъж или на мъж, чието име говорещият не знае. Кой е онзи господин с очилата? Господата от полицията пак идваха.
2. Само в зват. Като официално обръщение към мъж, чието име говорещият не знае. Господине, елате с мен!
3. В съчетание с фамилно име или с название на длъжност, професия — за учтиво назоваване на мъж или за обръщение към него. Господин Иванов днес няма да идва. Господин Иванов, търсят Ви по телефона. Господин директор! Господа депутати! Господин професор!

Грешни изписвания (3)

  • госпудин
  • гусподин
  • гуспудин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гос-по-дин
непълен член гос-по-ди-на
пълен член гос-по-ди-нът
мн.ч. гос-по-да
членувано гос-по-да-та
бройна форма гос-по-да
звателна форма гос-по-ди-не