ГОРЧИВКА

Речник на българския език

горчивка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • горчифка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гор-чив-ка
членувано гор-чив-ка-та
мн.ч. гор-чив-ки
членувано гор-чив-ки-те
звателна форма