ГОБЛЕН

Речник на българския език

гоблѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. гоблѐни, (два) гоблѐна, м. Бродирана картина за украса на стена.

Грешни изписвания (1)

  • гублен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гоб-лен
непълен член гоб-ле-на
пълен член гоб-ле-нът
мн.ч. гоб-ле-ни
членувано гоб-ле-ни-те
бройна форма гоб-ле-на
звателна форма