ГНУСНАВ

Речник на българския език

гнусна̀в прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

гнусна̀ва, гнусна̀во, мн. гнусна̀ви, прил.
1. Гнусен.
2. Разг. Гнуслив.
същ. гнусна̀вост, гнуснавостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • гноснав
  • гноснаф
  • гнуснаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гнус-нав
непълен член гнус-на-вия
пълен член гнус-на-ви-ят
ж. р. гнус-на-ва
членувано гнус-на-ва-та
ср. р. гнус-на-во
членувано гнус-на-во-то
мн. ч. гнус-на-ви
членувано гнус-на-ви-те