ГЛОГИНА

Речник на българския език

глогѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. глогѝни, ж.
1. Глог.
2. Плодът на глога.
същ. умал. глогѝнка, мн. глогѝнки, ж.

Грешни изписвания (3)

  • глогинъ
  • глугина
  • глугинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гло-ги-на
членувано гло-ги-на-та
мн.ч. гло-ги-ни
членувано гло-ги-ни-те
звателна форма