ГЛИЦЕРИН

Речник на българския език

глицерѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Безцветна гъста течност със сладък вкус, получавана от животински мазнини и растителни масла, с голямо приложение в техниката и медицината.
прил. глицерѝнов, глицерѝнова, глицерѝново, мн. глицерѝнови.

Грешни изписвания (3)

  • глецерин
  • глецирин
  • глицирин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гли-це-рин
непълен член гли-це-ри-на
пълен член гли-це-ри-нът
мн.ч. гли-це-ри-ни
членувано гли-це-ри-ни-те
бройна форма гли-це-ри-на
звателна форма