ГЛИКОГЕН

Речник на българския език

гликогѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. Полизахарид със силно разклонена молекула, съставена от глюкозни остатъци. Представлява запасен енергетичен материал, съдържащ се във всички клетки, особено в клетките на черния дроб и мускулите. Синтезира се в черния дроб.

Грешни изписвания (3)

  • глекоген
  • глекуген
  • гликуген

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гли-ко-ген
непълен член гли-ко-ге-на
пълен член гли-ко-ге-нът
мн.ч. гли-ко-ге-ни
членувано гли-ко-ге-ни-те
бройна форма гли-ко-ге-на
звателна форма