ГЛЕТЧЕР

Речник на българския език

глѐтчер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. глѐтчери, (два) глѐтчера, м. Ледник във висока планина или полярна област.

Грешни изписвания (1)

  • глетчир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. глет-чер
непълен член глет-че-ра
пълен член глет-че-рът
мн.ч. глет-че-ри
членувано глет-че-ри-те
бройна форма глет-че-ра
звателна форма