ГЛАДНИК

Речник на българския език

гладнѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. гладнѝци, м. Пренебр. Лаком човек или животно, които ядат много, които са ненаситни на храна.

Грешни изписвания (1)

  • глъдник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. глад-ник
непълен член глад-ни-ка
пълен член глад-ни-кът
мн.ч. глад-ни-ци
членувано глад-ни-ци-те
бройна форма глад-ни-ци
звателна форма глад-ни-ко