главнокома̀ндващ
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
главнокома̀ндващият, главнокома̀ндващия, мн. главнокома̀ндващи, м. Върховен командир на армията на една държава по време на война.
Грешни изписвания (15)
- главнокомандвъщ
- главнокумандващ
- главнокумандвъщ
- главнукомандващ
- главнукомандвъщ
- главнукумандващ
- главнукумандвъщ
- глъвнокомандващ
- глъвнокомандвъщ
- глъвнокумандващ
- глъвнокумандвъщ
- глъвнукомандващ
- глъвнукомандвъщ
- глъвнукумандващ
- глъвнукумандвъщ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | глав-но-ко-ман-д-ващ | |
|---|---|---|---|
| непълен член | глав-но-ко-ман-д-ва-щия | ||
| пълен член | глав-но-ко-ман-д-ва-щи-ят | ||
| ж. р. | глав-но-ко-ман-д-ва-ща | ||
| членувано | глав-но-ко-ман-д-ва-ща-та | ||
| ср. р. | глав-но-ко-ман-д-ва-що | ||
| членувано | глав-но-ко-ман-д-ва-що-то | ||
| мн. ч. | глав-но-ко-ман-д-ва-щи | ||
| членувано | глав-но-ко-ман-д-ва-щи-те | ||