ГИНГИВИТ

Речник на българския език

гингивѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В медицината — възпаление на венците около зъбите.

Грешни изписвания (3)

  • генгевит
  • генгивит
  • гингевит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гин-ги-вит
непълен член гин-ги-ви-та
пълен член гин-ги-ви-тът
мн.ч. гин-ги-ви-ти
членувано гин-ги-ви-ти-те
бройна форма гин-ги-ви-та
звателна форма