ГЕНЕТИЧЕН

Речник на българския език

генетѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

генетѝчна, генетѝчно, мн. генетѝчни, прил.
1. Който се отнася до генетика.
2. Който се отнася до произхода, генезиса на явленията; родствен. Генетична връзка.

Грешни изписвания (7)

  • генетичин
  • генитичен
  • генитичин
  • гинетичен
  • гинетичин
  • гинитичен
  • гинитичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ге-не-ти-чен
непълен член ге-не-тич-ния
пълен член ге-не-тич-ни-ят
ж. р. ге-не-тич-на
членувано ге-не-тич-на-та
ср. р. ге-не-тич-но
членувано ге-не-тич-но-то
мн. ч. ге-не-тич-ни
членувано ге-не-тич-ни-те