ВЪШЛЯСВАНЕ

Речник на българския език

въшлясване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • въшлъсване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въш-ляс-ва-не
членувано въш-ляс-ва-не-то
мн.ч. въш-ляс-ва-ния
членувано въш-ляс-ва-ни-я-та