ВЪРШИНА

Речник на българския език

въ̀ршина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. въ̀ршини, ж. Тънък отсечен неокастрен клон; клонка.

Грешни изписвания (3)

  • вършена
  • вършенъ
  • вършинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вър-ши-на
членувано вър-ши-на-та
мн.ч. вър-ши-ни
членувано вър-ши-ни-те
звателна форма