ВЪРХОВЕНСТВО

Речник на българския език

върхо̀венство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Върховна власт, господство.

Грешни изписвания (7)

  • варховенство
  • варховенству
  • варховинство
  • варховинству
  • върховенству
  • върховинство
  • върховинству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вър-хо-вен-с-т-во
членувано вър-хо-вен-с-т-во-то
мн.ч. вър-хо-вен-с-т-ва
членувано вър-хо-вен-с-т-ва-та