ВЪРТОГЛАВИЕ

Речник на българския език

въртогла̀вие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • вартоглавие
  • вартуглавие
  • въртуглавие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вър-тог-ла-вие
членувано вър-тог-ла-ви-е-то
мн.ч. вър-тог-ла-вия
членувано вър-тог-ла-ви-я-та